Chapter Text
Родна прахосмукачке, как хубава си ти!
От комунизма бучиш, че чак пушиш!
Бушоните горят, но ти нехаеш!
Тук прах, там слама, там трески от печката ми стара!
Бучиш си ти, а аз те движа,
гледам те тебе и се грижа
да не заприлича домът ми на обор,
че тогава Лудвиг ще изпадне във фурор!
Прахосмукачке родна, мила и стабилна,
Правеца ми надживя, Windows XP видя.
Не се даваш ти! Ръсиш искри!
Пускам си те аз в неделя само!
Дишам ти праха.
Филтъра ти евентуално ще сменя.
От толкова чистене ще ме хване треска!
Аз не съм човек. Аз съм нация стара.
Косата ми е бяла,
но ти бучиш, прахосмукачко стара!
Вярна помощничка една,
Винкела ми е винаги под ръка!
Бучи, бучи, че Филипсът двеста евро станал!
Бучи, бучи, че кръста ме боли, та не мога метлата да хвана!
Не се предавай, прахосмукачке мила!
Бучи, че алергията ми към домашен прах е силна!